Ха сокерес, другари и другарки. Това, което пиша сега, може да учуди някои. Най-малкото - защото аз го пиша. Объркано е. Непоследователно. Но това е положението. Ето и това, за което говоря:
Tрябва по някакъв начин да се преодолее тази житейска аксиома, че хората, които обичаме, ни нараняват най-много. Дали обаче е възможно?
Виждам го постоянно около себе си, на мен ми се случвало не един път. Не е особено приятно чувство. Кара те да правиш неща, които невинаги би сторил/а.
Айде, аз мога да го издържа горе-долу, но когато се случи на приятел... Вече е друго. Не обичам да става така. Предпочитам на мен да ми е гадно. Защото поне съм сигурен, че мога да преодолея проблема. Имам силата за това.
Преди малко за пръв път се почувствах свободен. За пръв път от няколко седмици товарът, който ме мъчеше, го няма. Не е зле. Обаче реално не исках да става така. Просто защото това, което се случваше през моя светоглед, диктуваше обратното. Нещата не трябваше да се развият така. Но, както всичко друго, ситуацията никога не е толкова проста, колкото изглежда.
Комплексност. Фактори. Приоритети. Избор. Последствия.
Никой вече не мисли за тях. Е, аз пък имам гадния навик да изоставям хората. Който не може да се впише в моя ритъм и начин на живот, изхвърча. Вярно, имам доста високи очаквания. Но пък имам пълното право над това.
Та, свободата. За пореден път имам точно това, което не искам. Това, което преди време търсех, защото тогава имах нужда от него. А сега - не ми върши повече работа от кофата в банята. Законите на Мърфи са доста коварни.
И все пак, дори и това, че помпата на лайнарката на Висшите сили е включена на почти пълна мощност, а маркучът е насочен в моята стая, не може да ме накара да се откажа, отчая или тем подобни. Трябва да виждаш светлите неща от живота. Да усещаш живота около себе си и в себе си. И да се надяваш,че утре ще е по-хубав ден.
След толкова много разочарования надеждата ми за по-добро Утре продължава да гори с пълни сили. Не мога да го обясня. Но се радвам, че е така. Защото това е, което ме спасява от възможността да се превърна в част от масите сдухани и нещастни хорица, населяващи планетата Земя.
Свободна воля. Sjalfvili.
